Добринище е
скътан в югоизточния край на Разложката котловина, в полите на североизточните
гънки на Пирин на 830 м надморска Височина. Къщите са разположени
на двата бряга на река Дисилица, там, където е нея се сбира Свети Николската
река и приемат името ('селска"). Името
на река Дисилица произлиза от растението дивисил, а може би и от името на
славянския вожд Дисилица. Тя води началото си от едноименния връх
Дисилица и от водостоците на хребетите Шолайска поляна, Мочарата, Горно и
Долно Метково. Водните й жилки идват от върховете Селски връх, Еловец и
Гумнища. Свети Николската река приема водите на едноименния водопад, като в м.
„Дренето" се влива в река Валевица. Покрай града, недалеч от Банския „Св.
Георги", през м. „Овинето" се провира река Ръждавица. На
7 км над селото, над река Дисилица е рибарникът на
Иван Козарев. В продължение на хиляди години ерозивната сила на реките е създала редица планински хребети и долове.
Река Дисилица напуска високите хребети.
Шибелица
и Грънчарица и
навлиза в равнинната част на селището. Буйните води на Дисилица са
задвижвали воденици,
бичкиджийници, валявици и стругове. През пролетта реките често стават
пълноводни и напускат коритата си. През зимата валежите достигат до 300 л/кв.м, а през лятото са около 150 л/кв.м. Водите на реките се използват за напояване на
нивите и ливадите с обща площ 78,191 дка. От тях
селскостопанският фонд е 21,171 дка, а горският - 56,292 дка. По протежението на реките има десетки минерални
извори. От м. „Свети Георги"се виждат белоснежните върхове на в. Дисилииа - 2645 м, в. Полежан -
2851 м, Селски връх - 1545 м. Тяхно продължение на изток е „Пелкяновското
дере", „ Усоето", „Враникала" и
„Балталъка", все докато стигнат коритото на река Места. В далечината
изпъкват Свети Николският водопад, Градището, Дренето, Валевииа и
Друмо. Алпийският пояс обхваща почти целия високопланински масив на
Пирин. Гъст като четина клек е обрасъл снагата на връх Бесбожки и Дисилишкия
циркус. Мурова гора обитава по Бесбожката тумба Дисилишкото, Шолайска поляна.
Горно и Долно Метково, местностите Караджовец, Градището и Еловец. Смърчът
прошарва, особено в Липевия пожар, Шолайска поляна и Ингилизовото.
По време на първите години на османското владичество, населението на Добринище е напуснало домовете си, за да намери спасение високо в Пирин планина. Така Добринище изчезва и близо около 100 години името му не се споменава никъде. Към край на XV век по времето на султан Баязид II (1481 – 1512 г.) в турски документ Добринище е вписано като селище, което се отнася към Неврокопска нахия (кааза, околия). Селото е споменато в османски извори от 1605 година като Добрущене. Според някои учени етимологията на името Добринища е от първоначалния патроним на -ишти от личното име на влиятелен човек на име Добрин.
На няколко километра западно от Добринище се намира църквата Успение Богородично,
която датира от 1684 г. Църквата е била разрушавана два пъти – при
османските нашествия (възстановена XVIII-XIX век) и по време на
Балканската война 1912-13 година (възстановена 1915-16 година). През
1980 година църквата рухва, но е възстановена 1985 година. За съжаление
са запазени само 4 царски икони и 1 каменна икона с ктиторски надпис от първата половина на XIX век. По течението на Добринищка река се намира басейн с минерална вода, известен като "римско банче". Заслужава да се види още водопадът Свети Никола, а тук се намира единствената по рода си в България градина за пирински еделвайс на Иван Парин.
От тук тръгват маршрути към хижа Безбок (2236 м.) и едноименния връх, връх Полежан и циркуса, в който се намират Полежанските езера, Попово езеро, циркусът на Самодивските езера, Рибни езера, Кременски езера и Камелишки езера. Известен преход е Безбожко езеро – хижа Демяница. От хижа Безбог се тръгва на югозапад като се минава край Самодивските езера и между върховете Самодивски връх и Малък Полежан. За около 2 часа се стига до Валявишките езера. От там по поречието на река Демяница и се стига до хижа Демяница. Туристите се радват на прелестни красоти и невероятна панорама в сърцето на Пирин планина. От Добринище тръгва и един от най-атрактивните преходи в планината, който минава през красиви езера чак до заслон Тевно езеро.
История на Добринище
Както и останалите селища в региона, така и в Добринище са открити доста архитектурни находки от различни исторически епохи. Тук също са намерени надгробни могили и следи от средновековни погребения, основи на древни жилища, оръдия на труда, керамика, антропоморфни фигури и др.
По време на първите години на османското владичество, населението на Добринище е напуснало домовете си, за да намери спасение високо в Пирин планина. Така Добринище изчезва и близо около 100 години името му не се споменава никъде. Към край на XV век по времето на султан Баязид II (1481 – 1512 г.) в турски документ Добринище е вписано като селище, което се отнася към Неврокопска нахия (кааза, околия). Селото е споменато в османски извори от 1605 година като Добрущене. Според някои учени етимологията на името Добринища е от първоначалния патроним на -ишти от личното име на влиятелен човек на име Добрин.Kултурно наследство и забележителности в Добринище
Църквата "Св. Св. Петър Павел" е една от основните забележителности в Добринище. Тя се намира в центъра на града. Построена е през 1835 г. и е обявена за паметник на културата с особена архитектурна стойност. По-късно към нея е пристоена камбанария. На около 3 км югоизточно от Добринище се намира манастир "Свети Пантелеймон", основан през 20-те години на миналия век. Представлява комплекс от черква, жилищна и стопанска сграда и е обявен за паметник на културата.
На няколко километра западно от Добринище се намира църквата Успение Богородично,
която датира от 1684 г. Църквата е била разрушавана два пъти – при
османските нашествия (възстановена XVIII-XIX век) и по време на
Балканската война 1912-13 година (възстановена 1915-16 година). През
1980 година църквата рухва, но е възстановена 1985 година. За съжаление
са запазени само 4 царски икони и 1 каменна икона с ктиторски надпис от първата половина на XIX век. По течението на Добринищка река се намира басейн с минерална вода, известен като "римско банче". Заслужава да се види още водопадът Свети Никола, а тук се намира единствената по рода си в България градина за пирински еделвайс на Иван Парин.Туризъм в Добринище и региона
Добринище е известно със своите 17 минерални извора, с температура на водата 30-43°С. Изградени са няколко балнеоложки и SPA хотели, които привличат посетители целогодишно. Високо над града има прекрасни условия за зимен и летен туризъм. Съществува любителска ски писта със седалков лифт, който работи и през летните месеци за любителите пешеходци, решили от тук да поемат към високите върхове на Пирин. Голямата Мочара
От тук тръгват маршрути към хижа Безбок (2236 м.) и едноименния връх, връх Полежан и циркуса, в който се намират Полежанските езера, Попово езеро, циркусът на Самодивските езера, Рибни езера, Кременски езера и Камелишки езера. Известен преход е Безбожко езеро – хижа Демяница. От хижа Безбог се тръгва на югозапад като се минава край Самодивските езера и между върховете Самодивски връх и Малък Полежан. За около 2 часа се стига до Валявишките езера. От там по поречието на река Демяница и се стига до хижа Демяница. Туристите се радват на прелестни красоти и невероятна панорама в сърцето на Пирин планина. От Добринище тръгва и един от най-атрактивните преходи в планината, който минава през красиви езера чак до заслон Тевно езеро.